МЪ̀ДРЯ СЕ, -иш се, мин. св. -их се, несв., непрех. 1. Стоя и размишлявам, без да предприемам нищо, чудя се какво да правя, как да постъпя; двоумя се. Кметът скръсти ръце и ги загледа подред. — Е, тъй ли ще се мъдрим цял ден? Костаке, ти дойде най-напред. Кажи какъв ти е дертът. Ст. Чилингиров, ПЖ, 92. Че какво има да се мъдря толкова? — отсече той отведнъж за себе си тогава. — Час по-скоро трябва да ставам кооператор. Б. Обретенов, С, 53-54. Тая вечер дядо Мито реши окончателно да действа. — Ако ще се мъдря — рече той, — току виж, че станало късно. П. Велков, СДН, 34. Франц: — Чул ли си ти някога да се мъдри джелатин, кога му заповядат да посече някого? Даниил: — Това е така, но да погубя невинен. Н. Бончев, Р (превод), 82.
2. Стоя, държа се мирно, смирено, почтително, обикн. за да се харесам. — Нека стана пак булка, да виж как ще знам да са мъдря. П. Р. Славейков, БП II, 305. — Знам я аз тая Илчовица. Само се мъдри като млада невяста, а пък дъщерите ѝ. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 218. Като видя учителят Ния, лицето му отеднаж се промени, .. Все дебнеше да погледне Ния. А Ния се мъдри пред него. Д. Талев, ПК, 87. Най-после годежът стана. Хаджи Пени се мъдреше срамежливо, а Панайотка стоеше между лелите си и приятелите си и изглеждаше като упоена от щастие. Д. Немиров, Б, 112-113. Проточила се една церемония — със зурлите му, с тъпаните му, с играчите му, а булката — света вода ненапита — мъдри ли се, мъдри. Чудомир, Избр. пр, 158.
3. Разг. Съм, намирам се, стоя някъде и изпъквам, откроявам се, привличам вниманието със своята важност или със своята неочакваност, необичайност. Тя се беше облякла с ново и чисто рухо, на главата ѝ се мъдреше някаква шапка от червено сукно като паница. Ст. Загорчинов, ДП, 117. В техните [на занаятчиите] прашни дюкянчета се мъдреха на поличките първите социалистически брошурки. К. Константинов, ППГ, 30. Над малките полички в старобългарски стил се мъдреха пазарски вазички, статуетки и миниатюрни портретчета на киноартисти. М. Грубешлиева, ПП, 26. Баща ѝ държеше в ръка бележника. Под колонката с шестиците се мъдреше една двойка. Л. Галина, Л, 31. В папките се мъдреха собственоръчните биографии на двамата герои на деня. Н. Каралиева, Н, 103-104. На снега се мъдреше килнат калпак. Д. Вълев, 3, 69.